Постинг
23.03.2012 23:36 -
Една река
Автор: sunline
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1240 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 26.03.2012 01:13
Прочетен: 1240 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 26.03.2012 01:13
Понякога ми се иска да съм река-
да се нося плавно из планините и да
се удрям в камъните с големи вълни.
Иска ми се да нося цвета на пролетта,
да отразявам слънчевите лъчи и
синьото небе през лятото.
Иска ми се да чувам песните на птичките и
да ги разказвам из водопадите на камъните и
тревата през деня и нощта. Иска ми се да
с мен да плават последните листа от есента,
пожълтели и да навявам студения вятър,
да събирам капките дъждовна вода и да
преливам от ярост, когато придойде водата.
Иска ми се да замръзвам през зимата и да
не може да помръдне водата тогаз. Да спре
да се движи и живот да не мърда. Да се пука
от студ камък, а аз да си седя в леда.
Иска ми се да нося полуразтопения лед,
когато зимата си тръгне и настъпят
първите пролетни лъчи. Иска ми се да
посрещна утрото с желание за приказка.
Иска ми се днес да стане по- лесно,
чувствата да не бъдат сложни, както е сега.
Иска ми се да постигна спокойстието на природата,
светлината на утринните слънчеви лъчи,
сигурността на птичите гнезда,
красотата на песента на славея.
Ами днес? Неизвестно е.
Понякога, първо трябва да се загубим,
за да може след това някой да ни открие.
Важен е преходът!
Ами утре? Утре зависи от нас!
да се нося плавно из планините и да
се удрям в камъните с големи вълни.
Иска ми се да нося цвета на пролетта,
да отразявам слънчевите лъчи и
синьото небе през лятото.
Иска ми се да чувам песните на птичките и
да ги разказвам из водопадите на камъните и
тревата през деня и нощта. Иска ми се да
с мен да плават последните листа от есента,
пожълтели и да навявам студения вятър,
да събирам капките дъждовна вода и да
преливам от ярост, когато придойде водата.
Иска ми се да замръзвам през зимата и да
не може да помръдне водата тогаз. Да спре
да се движи и живот да не мърда. Да се пука
от студ камък, а аз да си седя в леда.
Иска ми се да нося полуразтопения лед,
когато зимата си тръгне и настъпят
първите пролетни лъчи. Иска ми се да
посрещна утрото с желание за приказка.
Иска ми се днес да стане по- лесно,
чувствата да не бъдат сложни, както е сега.
Иска ми се да постигна спокойстието на природата,
светлината на утринните слънчеви лъчи,
сигурността на птичите гнезда,
красотата на песента на славея.
Ами днес? Неизвестно е.
Понякога, първо трябва да се загубим,
за да може след това някой да ни открие.
Важен е преходът!
Ами утре? Утре зависи от нас!
Вълнообразно
Няма коментари
