Постинг
11.10.2010 23:13 -
Сама
Автор: sunline
Категория: Лични дневници
Прочетен: 625 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 09.11.2010 20:40
Прочетен: 625 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 09.11.2010 20:40
Понякога самотата е спасние, понякога самотата е утреха, понякога е спокоиствие. Друг път може да е наказание. Самотата има много лица. Тя има и много различни поводи, за да се прояви. Един от най- тежките е, когато скърбим за някой починал. В повечето случаи като този ние неволно предпочитаме самотата. Тя ни напомня, колко пъстър може да е живота. Колко различен от сивотата на скръбта. Болката е нещо, което много трудно може да премине. Истинската болка, може да седи в човека цял живот. Всеки човек изпитва, както радости, така и беди. Понякога самотата е изход за временно бягство, от света, от проблемите.. Истината е, че самотата, смесена с болка е нещо много тежко. Понякога тези две неща смесени, могат да те накарат да спреш да живееш, понякога може да ти се иска времето да спре за час, друг път за ден. Всъщност, времето никога не спира. Може само да си представиме, че е спряло, можем само тайничко да си помечтаем. Но истината е, че не спира. Нито истинката болка лесно може да спре. Затова самотата може да ни донесе едно бягство към утехата и спокойствието, когато сме се пренастили от забързаното си ежедневие. Хубаво е човек да спре да мисли за малко, да се отдаде на спокойния релакс, отпочивайки от мисли, емоции и чувства. Понякога самотата може и да е наказание, за наши постъпки и дела. Може да не сме оценили човека пълноценно, да сме си мислили, че го обичаме, а всъщост да разбереме колко в пъти повече е било едва след като си е отишъл завинаги от този свят и сме останали сами. Смъртта е неизбежна.......
Понякога самотата ни кара да се замислим - да мислим защо и как е дошла при нас, без ние да сме я търсили. Може би има нещо, което трябва да променим. Човекът, не би оценил хубавите моменти, ако не правеше разликата добро и лошо, болка и радост. Колкото и да бяганме от едното и двете са неизбежни, защото са част от кръговрата на живота.
Финал- не знам каквъв да измисля, дали да пиша, за това да сме повече себе си пред света. Дали да пиша да се бориме срещу болката, защото истински силното сърце може да оцени щастието едва, когато е преодоляло скръбта. Ами ще го ставя финала отворен, нека всеки сам да направи изводите за себе си и да прецени...
:)
Няма коментари
