Пощeнска kутия

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

02.10.2010 01:36 - Напред

Автор: sunline Категория: Лични дневници

Прочетен: 814 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 06.03.2011 23:45

Белият лист пред мен седи

и умът ми тихичко думите реди,

нашепва ми слово за нещо познато

като че ли отдавна осъзнато..

И мисля..
               и вярвам..
                              и не спирам да мечтая
за чувства нови..
                          за нов кръгозор ...

Защото човекът лека- полека..
                           в този мрачен..,
                                                                      смазващ..,
неспиращо тежък живот..
                                      започна да се превръща..
                                                                            във скот.
И вярвам..
               и търся..
                  и не спирам се отказвам..
от борбата тежка,
                          да бягам от..
                                              сивия ден..
Аз съм тук и знам, че ще преборя

пустинята,
           хванала ме в плен..

Може би след време ще те срещна,

на пътя..
             усмихнат, както преди,

дали сърцето ми ще трепне..
                                            само Господ ще реши..

Не, не бързам..
                      да ти кажа сбогом,

само приятелстовото никога не се руши,

ако дълбоко истинско остне..
                                             в нашите души.

И мисля..
         и вярвам..
                              и не спирам да се боря

за чувства нови..
                          за по- слънчевия ден,

защото знам, че някога отново

мракът ще ме пусне от своя плен.

Нагоре

Тагове: мечти,