Като малка исках да стана лекар. Толкова силна остана тази моя мечта, че дори сега тайничко като се сетя си мисля, че все още има време. Няма лошо в това човек да мечтае.
   Има два вида мечти- такива, които могат да се сбъднат и такива, които не могат. Има мечти, които зависят от нашите действия. Затова колкото по-голямо желание имаме да сбъднем мечтата си (реализируема), толкова по-лесно ще ние да я осъществим, защото ще имаме стимул, който ще ни движи напред към нея. Не става дума, разбира се, за пътуване до Луната или джакпот от лотарията. Тези мечти по-скоро клонят към трудно осъществимите, за които остава само да мечтаем. Макар, че за джакпота винаги има шанс за един от много да го спечели.
   По-важни са мечтите, от които имаме нужда. Това са истинските мечти. Те са дълбоко скрити в нас и когато имаме нужда от тях тайничко си мечтаем те да се сбъднат само за нас. Истинската мечта е реализируемата мечта, която при нейното осъществяване ще ни направи истински щастливи. Колкото повече време отнеме за осъщестяването на една истинска мечта токолкова по-щастливи и доволни ще сме когато се реализира. Истинската мечта е като отлежалото вино- с времето става все по-хубаво.
   Но не е хубаво човек да потъва само в мечти. Това е обратната страна на човек да няма мечти. Лично аз мисля, че такъв човек не може да съществува. Докато е напълно възможно да има хора, които да са погълнати напълно много от своите мечти. Отношението съществуване- реалност- мечти в този случай накланя везните повече към третата част от него. За да има хармония в човека според мен е напълно достатъчно съотношението да бъде 1:1:1. Вариантите са много както и хората са различни навсякъде по света.
   Животът променя хората. Животът променя и мечтите на хората. Но винаги има място за нови мечти. Винаги има възможност и мечтите ни да се променят спрямо нас самите, спрямо настроенията, спрямо дейтвията ни. В днешно време животът на повечето от нас е динамичен и забързан. Затова и все по-малко време ни остава да мечтаем. Това значи ли, че ако животът ни беше перфектен нямаше да има мечти, защото нямаше да има за какво да мечтаем?!?!?!?!
    Когато бях малка си мечтаех да бъда принцеса. С течение на времето осъзнах, че тази моя мечта няма как да се осъществи, но разбрах, че в лицето на моята майка винаги ще си остана нейната малка принцеса. Затова хора, не спирайте да мечтаете никога, защото силата на една мечта днес ще ни накара да сме много по-щастливи утре, когато тя се сбъдне.