Постинг
19.07.2011 00:29 -
Open it up
Автор: sunline
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1550 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 19.07.2011 01:39
Прочетен: 1550 Коментари: 3 Гласове:
0
Последна промяна: 19.07.2011 01:39
Мъглата се сгъстява всеки ден. Понякога слънцето успява да си пробие път, да изгрее над града. Хората се радват. Понякога има дни, в които не спира да вали. Дъждът, студът и мъглата са нещо нормално за иначе топлия климат на това градче. Понякога сутрин слънцето изгрява за малко, пуска лъчите си, които затоплят земята и дават надежда за ново начало. След това облаците го обгръщат и то се скрива. Смрачава се. Вятърът огъва дърветата силно, загърмява и поройният дъжд обхваща улиците. Понякога хората губят надежда. Може би някой ден ще спре да вали. Може би някой ден ще има слънце за повече време. Дали са изживяли половината си живот без него? Никой не може да каже с точност, защото никой не знае колко точно ще живее. Тъжно ще да е да си отиде някой без да е усетил слъцето и топлината на пролетта. Вечната и тежка есен не пуска града. Няма надежда. Всеки ден едно и също, колелото се е завъртяло. Колкото и да се опитват да повярват, че някой ден нещо ще се промени, това остава само част от една мечта. Истинската мечта е дълбоко пазена и съхранявана. Истинската мечта е обгрижвана внимателно ден след ден с копнеж. В дните, когато слънцето се покаже хората в града са щастливи. Забравят за лошото, което е част от живота им всеки ден. До преди време нямаше слънце изобщо. Сивотата беше обвзела града. Но един ден то се появи и от тогава хората не спират да вярват в по- добрия ден!
