"Дълго спа Заратустра и не само зората обагри със сиянието си лицето му, но и предпладието. Най сетне очите му се отвориха: с учудване загледа Заратустра гората и тишината, с учудване се вгледа и в себе си. После бързо се изправи като мореплавател, съзрял ненадейно земя, и възликува: защото откри една нова истина. И рече той на сърцето си тогава:

- Осени ме прозрение: спътници ми трябват, и то живи - не мъртъвци и трупове, които да нося където си искам.

Живи спътници ми трябват, които да ме следват, защото искат да следват себе си - и то там, където аз искам.

Осени ме прозрение: не на народа трябва да говори Заратустра, а на сподвижници! Не бива Заратустра да става пастир и куче на стадо!

Да примамя от стадото мнозина - затова дойдох аз. Нека ми се гневи народ и стадо: разбойник ще назове Заратустра пастиря.

Пастири казвам, ала те се зоват добри и праведни. Пастири казвам: ала те се зоват правоверни, служители на правата вяра.

Ето добрите и праведните: кого мразят те най-вече? Тогова, който разчупва техните скрижали на ценности, рушителя, престъпника: - ала той е творецът!

Ето правоверните от всякаква вяра! Кого мразят те най-вече? Тогова, който разчупва техните скрижали на ценностите, рушителя, престъпника: - ала той е ТВОРЕЦЪТ!

Сподвижници търси творецът, не трупове, не и стада и правоверни. Сътворци дири творецът, такива, които пишат нови ценности върху нови скрижали.

Сподвижници търси творецът и жътвари за жътвата: защото всичко у него е зряло за жътва, но му липсват сто сърпа: така той скубе класовете и се ядосва.

Сподвижници търси творецът - такива, които знаят да точат сърповете си. Ще ги зоват разрушители и презрители на доброто и злото. Ала те са жътварите и празнуващите.

Съпричастници в сътворението, жътвата и празника търси Заратустра: що би могъл да сътвори той със стада, пастири и трупове?

А на тебе, мой пръв спътнико, казвам "сбогом"! Погребах те добре в хралупата на дървото, скрих те добре от вълците.

Разделям се с тебе, времето изтече. Между два изгрева прозрях една нова истина.

Не съм роден нито за пастир, нито за гробар. Никога вече не ще говоря на народа: за последен път говоря на мъртвец.

Към творци, жътвари и празнуващи ще се присъединя: ще им покажа дъгата и всички стъпала по стълбата към свръхчовека.

На пустинниците ще пея моята песен и на двойката отшелници, а на този, който все още има уши за нечутото, ще му разкажа приказката за моето щастие, за да прелее сърцето му.

Насочвам стъпките си към моята цел: колебливите и мудните ще прескоча като акробат. И така моят скок ще означава гибел за тях!"

 

Из "Тъй рече Заратустра"

Фридрих Ницше

Човек е нещо, което трябва да бъде превъзмогнато. Какво сте направили вие за да го превъзмогнете?
Всички същества до сега са създали нещо свръх себе си, а вие искате да бъдете отлив от тоя велик прилив и предпочитате да се върнете към животното, нежели да превъзмогнете човека.
Ето, аз ви уча Свръхчовека !
Свръхчовека е смисъл на земята.
Човека е едно въже свързано между животното и Свръхчовека - въже над бездна.
Онова, що е велико у човека е, че той е мост, а не цел, преход и гибел, но и възможността да стане Свръхчовек.
Човекът трябва да има хаус в себе си, за да може да роди танцуваща звезда.

Малко са хората тук, но факт е, че ги има.