‎- Добър вечер, св**рки на непознати правите ли? 
- Не! 
- Приятно ми е, Пешо...

Събирайки парчетата от себе си, които през последните няколко месеца се разпръснаха навсякъде, днес мога категорично да заявя, че оздравителният процес на възстановяване на моето лично Аз върви добре и депресията, която ме беше обхванала...

Почивка. Толкова много харесах тази дума през последните два дни. 
Сега сме приготвили домашно направена супичка.
Цели два дни релакс с любими хора и пътуване, и слънце, и хубава музичка, и филмчета, и игрички, и потичахме даже малко сутри...

Затварям очи и си мисля колко много искам да мине днес.
Сещам се, че правих същото и вчера и онзи ден...
Вечер затварям очи с мисълта, че ще заспя, затварям ги силно и започвам да търся съня.

Изгубена. От известно време насам започна да се усеща.
По- лошото е, че се свиква. Може ли човек да остане цял живот изгубен?